Постинг
02.12.2012 18:37 -
РАЗКАЗ, СТЕФАНЕ
Автор: julia1
Категория: Изкуство
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2012 18:38
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.12.2012 18:38
РАЗКАЗ, СТЕФАНЕ
Пока́ни ме в дома си,
в съшността си ме пока́ни.
Споделих ти себе си, стиховете си, кръвта си.
Врата в стената ти отворих с птици по ъглите.
Зима, думи, цветни сънища.
Пътища, които не пътувахме,
рамене, които не погалих.
Паралелни животи, паралелни легла.
Хората, които ни обичат, нашите деца.
Животът е стъкло, което не чупим с ръка.
Пока́ни ме в дома си,
в съшността си ме пока́ни.
Споделих ти себе си, стиховете си, кръвта си.
Врата в стената ти отворих с птици по ъглите.
Зима, думи, цветни сънища.
Пътища, които не пътувахме,
рамене, които не погалих.
Паралелни животи, паралелни легла.
Хората, които ни обичат, нашите деца.
Животът е стъкло, което не чупим с ръка.
Няма коментари
